Постинг
05.08.2013 00:42 -
Моя приятел Наско Джорлев (Бог да го прости)
Като става дума за Струмица и се сещам за моя приятел Наско Джорлев, който може да се каже че е най-българофилския струмичанец когото познавам.
Когато през 1981 година свирихме с него из Херцеговина (за най-голямо съжаление не можахме да продължим заедно, именно поради натиск от "определени служби" за премахването на "бугарина" от оркестъра ) той ми разправяше за всички онези гонения на които е бил подложен, за цялата онази "масирана атака" срещу неговото самоопределяне. Особено тежко е бил преследван за написването на "Баладата за Гунди и Котков" и едва ли не считан за вътрешен враг. Дълго след това РТБ ( той дори не е допуснат с тази песен до по-известната Юготон ) "стачкува" негов материал, въпреки че плочата става "златна" (благодарение, разбира се на хилядите екземпляри продавани из нашата страна на "черно" (тогавашната македноска "управна интелигенция" определя този вид музика за ШУНД и санкционира разпространяването и с допълнителни данъци, да не говорим пък, че нашата през това време също третира турбофолкът като КИЧ и в България през онези години дори и няма "официални" изпълнители на този род "неофолклор".
Разбира се, след като забраниш на хората да произвеждат музика близка до тяхната душевност и естетика, те се обръщат до най-близкия еквивалент на "музика за душата" и така в България вместо доморасла чалга, доминира вносната.
Каквото и да е вашето отношение към този вид "дъвка за ушите на шлосера" музика, съгласете се че забраната на каквото и да води до замяната му с най-близкото до него. Едва ли някой сериозен човек може да си помисли, че след като забраниш на родните ценители на този жанр да слушат Шабан Шаулич, Мирослав Илич, Лепа Брена или Цуне и те веднага ще се втурнат да слушат Мусоргски, Вагнер или Владигеров. След като на някого нещо му харесва, направо е лудост това нещо да му бъде забранявано. РАЗБЕРЕТЕ: ВСЕКИ ИМА ПРАВО ДА СЕ РАДВА НА КАКВОТО НА НЕГО МУ СЕ РАДВА!!!
Когато преди три години се срещнах в Скопие с дъщерята на Наско - певицата Софче Джорлева от нея с прескърбие научих че нейното тежко болно детенце (левкемия ) е било лекувано в ИСУЛ (цялото семейство е с изключително доверие към всичко БЪЛГАРСКО ) и дори там е починало въпреки геройските опити на тамошните лекари да направят всичко което име е било по силите в борбата с левкемията.
Песните на Наско са любими и от двете страни на границата, но по конюктурни причини ли, поради незнание ли, но никой досега в България не съм чувал да е написал и ред за този скромен човек, чиито песни са любими на поколения българи и македонци. (по същия начин както и много, много малко се пише за най-гениялния български композитор - националната икона Дико Илиев )
Поздравявам ви с песента на Наско: Лажи, лажи Вере".
Когато през 1981 година свирихме с него из Херцеговина (за най-голямо съжаление не можахме да продължим заедно, именно поради натиск от "определени служби" за премахването на "бугарина" от оркестъра ) той ми разправяше за всички онези гонения на които е бил подложен, за цялата онази "масирана атака" срещу неговото самоопределяне. Особено тежко е бил преследван за написването на "Баладата за Гунди и Котков" и едва ли не считан за вътрешен враг. Дълго след това РТБ ( той дори не е допуснат с тази песен до по-известната Юготон ) "стачкува" негов материал, въпреки че плочата става "златна" (благодарение, разбира се на хилядите екземпляри продавани из нашата страна на "черно" (тогавашната македноска "управна интелигенция" определя този вид музика за ШУНД и санкционира разпространяването и с допълнителни данъци, да не говорим пък, че нашата през това време също третира турбофолкът като КИЧ и в България през онези години дори и няма "официални" изпълнители на този род "неофолклор".
Разбира се, след като забраниш на хората да произвеждат музика близка до тяхната душевност и естетика, те се обръщат до най-близкия еквивалент на "музика за душата" и така в България вместо доморасла чалга, доминира вносната.
Каквото и да е вашето отношение към този вид "дъвка за ушите на шлосера" музика, съгласете се че забраната на каквото и да води до замяната му с най-близкото до него. Едва ли някой сериозен човек може да си помисли, че след като забраниш на родните ценители на този жанр да слушат Шабан Шаулич, Мирослав Илич, Лепа Брена или Цуне и те веднага ще се втурнат да слушат Мусоргски, Вагнер или Владигеров. След като на някого нещо му харесва, направо е лудост това нещо да му бъде забранявано. РАЗБЕРЕТЕ: ВСЕКИ ИМА ПРАВО ДА СЕ РАДВА НА КАКВОТО НА НЕГО МУ СЕ РАДВА!!!
Когато преди три години се срещнах в Скопие с дъщерята на Наско - певицата Софче Джорлева от нея с прескърбие научих че нейното тежко болно детенце (левкемия ) е било лекувано в ИСУЛ (цялото семейство е с изключително доверие към всичко БЪЛГАРСКО ) и дори там е починало въпреки геройските опити на тамошните лекари да направят всичко което име е било по силите в борбата с левкемията.
Песните на Наско са любими и от двете страни на границата, но по конюктурни причини ли, поради незнание ли, но никой досега в България не съм чувал да е написал и ред за този скромен човек, чиито песни са любими на поколения българи и македонци. (по същия начин както и много, много малко се пише за най-гениялния български композитор - националната икона Дико Илиев )
Поздравявам ви с песента на Наско: Лажи, лажи Вере".
Вълнообразно
Няма коментари
