Като пример е ситуацията с “Вологодския машиностроителен завод”, превърнат, естествено, в частно предприятие — ОАО, и с което започнали всички негови беди. Съкращаването на работници във ВМЗ продължава. Ръководството е планирало към началото на юни да останат в предприятието само 20 човека (в януари са били около 137). И това при положение, че тук е имало многохиляден колектив, които епрославял завода в съветско време, а днес тук остават около 20 човека, което вече не е завод, а мелка занаятчийска работилница и то в най-добрия случай.
Oт януари във ВМЗ не изплащат зарплати на работниците и при това местните власти отказват да признаят наличие в предприятието на трудов спор. Коллективът на завода се опитва да се съди, но от рано е ясно, че истината работниците в буржоазния съд не могат да намерят. Решение може и ще има тогава в полза на работниците — работниците в завода искат да се признае наличието в предприятието на колективен трудов спор, тъй като, както те мислят ще ги защити от съкращение, което в настоящия момент се извършва в завода. Но решението на съда е едно, а изпълнението- съвършенно друго. "Ефективният собственник" разорил накрая предприятието със своите капиталистически методи на стопанисване, все едно ще намери способ да спре производството и банкротира завода. Например ще се позове на отсъствие на средства или заявки, или неконкурентноспособност на произвежданата заводска продукция — и работниците все едно ще останат с една празна съдебна хартия, която никой и няма да помисли да изпълни.
От януари числеността на трудовия колектив във завода се е съкратила наполовина — били са 137, а са останали около 70. От 31 май заводската администрация има намерение да уволни още 51 работника. Отчитайки, че с работниците във Вологда проблема е огромен, разбираено е че работниците се стремят с всички сили да се държат за предприятието — все едно дохода е минимален, новсе пак е доход.
Но у капиталистите намеренията са други. На тях е изгодна висока безработица — само тогава може да се заставят хората да работят за броени копейки. И затова вярно служещия на руската буржоазия съд ще защитава техните интереси. Сега той се отказва да признае наличието в предприятието на колективен трудово спор, отлично разбирайки, че ако направи това, то той ще отиде срещу интересите на собствениците на предприятието. Затова той заялва, че колективен проблем у работниците в завода няма, а само индивидуални трудови спорове.
Опитвайки се да достигнат до истината, трудовия колектив е писал и до "самия връх"— президента Путин, но отговор не получил. Путин предпочита да говори за възраждане на станкостроенето, но на дела... Той служи не на работниците, а на едрия капитал, които съвършено не е заинтересован от развитието в Русия на такива сложни производства — те тук не са толкова печеливши, както например в Югоизточна Азия, където са извънредно ниски разходите.
А щто се отнася до руските работници…. Те ще оживеят сами, както намерят. Ако въобще успеят.
И да не успеят, буржоазията няма да заплачи: "по-малко хора — повече кислород". Има хора, които да се експлоатират с голям ефект.
Затова изхода на работниците и не само от ВМЗ, но и от всички руски предприятия, намиращи се в подобно положение е само един — сами да вземат управлението на завода и страната в свои ръце. Друг начин няма. С молби и поклони, обръщения към буржоазния съд и към президента нищо няма да постигнеш — десетилетия такава борба, която усилено препоръчват всички профсъюзи, нагледно са показали нейната безплодност и безперспективност в съществуващите условия на съвременния капитализъм в Русия. Икономическата борба днес не може да реши проблемите на руските работници. И да се постави заслон на безразборни съкращения с помощта само на икономическа борба няма да стане. Тук може да помогне само политическа борба — такъв натиск на действащата власт, при която руското правителство не могло би провеждало предишната икономическа политика, не зачитайки интересите на работническата класа. А ако буржоазното правителство откаже, то следва да се измете и да се избере ново правителство — което ще избере трудовия народ, и което ще отразява неговите интереси. Руските работници за това имат много възможности. Главното днес е да се разбере, чр това е единствения способ, които позволява да преживеят хората на труда и че никакви други способи не съществуват.
Сергей Потапченко, 30.04.2015
